21 дек. 2007 г., 16:38

Черната следа

976 0 30
Не стой на прага. Отвори вратата.Ела седни. Ще пием по едно.Обичахме се все пак. За отплатаще те почерпя с моето винО.   Вечеря ще ти сложа. Похапни си.Не си ли гладен? Пийни поне винО.Горчи ли ти? Да, зная. Но винОтое истинско, когато ни горчи.                 Ела, стопли се. Топло е в дома ми.Камината без тебе пак гори.Студът отвътре двамата скова ни,седни да се постоплиш. Не плачи!...              Обичахме се все пак. Любовта нибе чиста като изворна вода.Една прашинка в нея се удави,така остана черната следа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....