21.12.2007 г., 16:38 ч.

Черната следа 

  Поезия » Любовна
799 0 30
Не стой на прага.
Отвори вратата.
Ела седни. Ще пием по едно.
Обичахме се все пак. За отплата
ще те почерпя с моето винО.
  
Вечеря ще ти сложа.
Похапни си.
Не си ли гладен? Пийни поне винО.
Горчи ли ти? Да, зная. Но винОто
е истинско, когато ни горчи.
                
Ела, стопли се.
Топло е в дома ми.
Камината без тебе пак гори.
Студът отвътре двамата скова ни,
седни да се постоплиш. Не плачи!...
             
Обичахме се все пак.
Любовта ни
бе чиста като изворна вода.
Една прашинка в нея се удави,
така остана черната следа!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??