Dec 21, 2007, 4:38 PM

Черната следа 

  Poetry » Love
798 0 30
Не стой на прага.
Отвори вратата.
Ела седни. Ще пием по едно.
Обичахме се все пак. За отплата
ще те почерпя с моето винО.
  
Вечеря ще ти сложа.
Похапни си.
Не си ли гладен? Пийни поне винО.
Горчи ли ти? Да, зная. Но винОто
е истинско, когато ни горчи.
                
Ела, стопли се.
Топло е в дома ми.
Камината без тебе пак гори.
Студът отвътре двамата скова ни,
седни да се постоплиш. Не плачи!...
             
Обичахме се все пак.
Любовта ни
бе чиста като изворна вода.
Една прашинка в нея се удави,
така остана черната следа!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??