Черни лебеди

Zlatka` (Някоя)
114 159

28 июл. 2011 г., 14:07

Поэзия

519 0 2

Дали сме виновни за това, че се случва

животът, наречен от много съдба?

Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.

И пак се прицелваме - все към върха.

Дали не повтаряме объркани грешките

на чуждите и своите провали?

Но тези са май от онези, човешките,

които си носим, завити в парцали.

Дали не опитваме твърде настойчиво

все чуждата роля за своя да вземем?

Играем без спиране, умора, находчиво,

забравили себе си, май че, да бъдем.

Дали сме изгубени и как ще се върнем,

където най-много били сме щастливи?

Простихме на другите. Утре ще бъдем.

А на себе си дали бихме простили?