Дали сме виновни за това, че се случва
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките
на чуждите и своите провали?
Но тези са май от онези, човешките,
които си носим, завити в парцали.
Дали не опитваме твърде настойчиво
все чуждата роля за своя да вземем?
Играем без спиране, умора, находчиво,
забравили себе си, май че, да бъдем. ...