Черни лебеди
692
0
2
Дали сме виновни за това, че се случва
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките
на чуждите и своите провали?
Но тези са май от онези, човешките,
които си носим, завити в парцали.
Дали не опитваме твърде настойчиво
все чуждата роля за своя да вземем?
Играем без спиране, умора, находчиво,
забравили себе си, май че, да бъдем.
Дали сме изгубени и как ще се върнем,
където най-много били сме щастливи?
Простихме на другите. Утре ще бъдем.
А на себе си дали бихме простили?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Някоя Todos los derechos reservados
