Zlatka` (Някоя)
114 159
28 jul 2011, 14:07

Черни лебеди 

  Poesía
520 0 2

Дали сме виновни за това, че се случва

животът, наречен от много съдба?

Безпомощно стреляме,  жалко, пропускаме.

И пак се прицелваме - все към върха.

Дали не повтаряме объркани грешките

на чуждите и своите провали?

Но тези са май от онези, човешките,

които си носим, завити в парцали.

Дали не опитваме твърде настойчиво

все чуждата роля за своя да вземем?

Играем без спиране, умора, находчиво,

забравили себе си, май че, да бъдем.

Дали сме изгубени и как ще се върнем,

където най-много били сме щастливи?

Простихме на другите. Утре ще бъдем.

А на себе си дали бихме простили?

© Някоя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??