Zlatka` (Някоя) Zlatka` (Някоя)
114
28 jul 2011, 14:07

Черни лебеди

  Poesía
695 0 2

Дали сме виновни за това, че се случва

животът, наречен от много съдба?

Безпомощно стреляме,  жалко, пропускаме.

И пак се прицелваме - все към върха.

Дали не повтаряме объркани грешките

на чуждите и своите провали?

Но тези са май от онези, човешките,

които си носим, завити в парцали.

Дали не опитваме твърде настойчиво

все чуждата роля за своя да вземем?

Играем без спиране, умора, находчиво,

забравили себе си, май че, да бъдем.

Дали сме изгубени и как ще се върнем,

където най-много били сме щастливи?

Простихме на другите. Утре ще бъдем.

А на себе си дали бихме простили?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0