25 мар. 2008 г., 09:25
***
Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът
в друг текст е вече и не съществува,
самодивите са мълчаливи като папрат,
но вятърът отсича им главите,
гномите се гушат в коренищата,
поетите проспиват тази сцена,
духът на стволовете се издига,
като търбух поляга на короните, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация