25 мар. 2008 г., 09:25

*** (Черните дървета...) 

  Поэзия » Другая
488 0 3
                        ***

Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът
в друг текст е вече и не съществува,
самодивите са мълчаливи като папрат,
но вятърът отсича им главите,
гномите се гушат в коренищата,
поетите проспиват тази сцена,
духът на стволовете се издига,
като търбух поляга на короните,
луната е излишна – няма сила
светлината й тъй хилава да стигне
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят...

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...светлината й тъй хилава да стигне
    до дъното на този сън, до пръст,
    в която нечии други пръсти ровят..."

    Все има кой да рови...
  • Не стига това, ами и заваля. Но дойде денят и стана светло.
  • Със сигурност не си проспал тази картина, Поете!
Предложения
: ??:??