25 mar 2008, 9:25
*** (Черните дървета...)
***
Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът
в друг текст е вече и не съществува,
самодивите са мълчаливи като папрат,
но вятърът отсича им главите,
гномите се гушат в коренищата,
поетите проспиват тази сцена,
духът на стволовете се издига,
като търбух поляга на короните,
луната е излишна – няма сила
светлината й тъй хилава да стигне
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят...
Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът
в друг текст е вече и не съществува,
самодивите са мълчаливи като папрат,
но вятърът отсича им главите,
гномите се гушат в коренищата,
поетите проспиват тази сцена,
духът на стволовете се издига,
като търбух поляга на короните,
луната е излишна – няма сила
светлината й тъй хилава да стигне
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят...
© Константин Делов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Не стига това, ами и заваля. Но дойде денят и стана светло.
-
Със сигурност не си проспал тази картина, Поете!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят..."
Все има кой да рови...