*** (Черните дървета...)
***
Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът
в друг текст е вече и не съществува,
самодивите са мълчаливи като папрат,
но вятърът отсича им главите,
гномите се гушат в коренищата,
поетите проспиват тази сцена,
духът на стволовете се издига,
като търбух поляга на короните,
луната е излишна – няма сила
светлината й тъй хилава да стигне
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят...
Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът
в друг текст е вече и не съществува,
самодивите са мълчаливи като папрат,
но вятърът отсича им главите,
гномите се гушат в коренищата,
поетите проспиват тази сцена,
духът на стволовете се издига,
като търбух поляга на короните,
луната е излишна – няма сила
светлината й тъй хилава да стигне
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Делов Todos los derechos reservados
