Черните дървета се люлеят, гората нощем диша като капитана на кораба, потъващ в дълбините, совите разменят клоните си, бухалът в друг текст е вече и не съществува, самодивите са мълчаливи като папрат, но вятърът отсича им главите, гномите се гушат в коренищата, поетите проспиват тази сцена, духът на стволовете се издига, като търбух поляга на короните, луната е излишна – няма сила светлината й тъй хилава да стигне до дъното на този сън, до пръст, в която нечии други пръсти ровят...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят..."
Все има кой да рови...