Mar 25, 2008, 9:25 AM

*** (Черните дървета...)

  Poetry » Other
651 0 3
                        ***

Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът
в друг текст е вече и не съществува,
самодивите са мълчаливи като папрат,
но вятърът отсича им главите,
гномите се гушат в коренищата,
поетите проспиват тази сцена,
духът на стволовете се издига,
като търбух поляга на короните,
луната е излишна – няма сила
светлината й тъй хилава да стигне
до дъното на този сън, до пръст,
в която нечии други пръсти ровят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...светлината й тъй хилава да стигне
    до дъното на този сън, до пръст,
    в която нечии други пръсти ровят..."

    Все има кой да рови...
  • Не стига това, ами и заваля. Но дойде денят и стана светло.
  • Със сигурност не си проспал тази картина, Поете!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...