Някъде край бреговете на океана,
в близост до старинен фар
до вълни изплетени от морска пяна
имаше луксозен бар...
Бе истинско и чудно заведение.
Изтънчено. Прекрасно. В стил.
Вечерите бяха забавление,
не знае само..., който не е бил.
И в хладна вечер в бара до водата,
течеше щур и... луд купон.
Препълнен барът бе, до "козирката,"
но той така си бе и... по "закон".
Усмихнати лица, приятни хора,
пееха и вдигаха наздравици,
пиеха, танцуваха, говореха,
под погледа на...
черната красавица.
Единствената дама - чернокожа,
която в ъгъла седеше там сама,
в едно кресло от бяла кожа
и... с чаша със шампанско във ръка.
Тя тиха бе, едва забележима,
седеше в ъгъла, във тишина.
Красавица, наистина неустоима,
наблюдаваше купона в самота...
Във бара влезе важен господин.
Чаровен, но надменен, богаташ.
Във скъп костюм, небесно син,
за първи път... на този плаж.
- Барман, искам да почерпя всички!
Жени, деца, високи, ниски,
и нека във ръцете им еднички -
да има чаши пълни със уиски!
Направете го, бутилки не щадете,
но имам само мъничка молба:
Какво и да става - запомнете!
Нищичко...
За черната жена!
Уискито привършило на бара,
купонът разцъфтял, като заря,
а черната повдигнала наздравица
и... казала усмихната:
"Благодаря!"
Погледнал я свирепо "джентълмена",
по-кисел бил от вино ланско.
- Не може никой да се подиграва с мене!
За всеки от най-скъпото шампанско!
Но каквото и за става запомни -
както бе преди, ще е сега -
нека всеки тук се весели,
но... не и...
чернокожата жена!
Как се е озовала тази тук?!
Сред Рая на нормални светски хора,
отпадък на човешкият боклук,
че чак се осмелява да говори?!
Да пият всички - черпя аз,
без притеснения и без вина,
пийте, пейте до екстаз...
Напук на черната жена!
От ъгъла го гледаше красавица,
а той едва от злоба не умря,
тя вдигна чаша за наздравица
и отново, каза му:
"Благодаря!"
- Барман, тази тук да не е луда?!
Аз черпя всички, а иди я разбери?
Показвам ѝ, че нищичко не струва,
а тя... усмихнато благодари?!
Ето, давам ти аз още стотник
и искам някой тук да я разкара!
- Не мога, господине.
Аз...
просто съм... работник,
а тя...
е собственик на бара!...
© Валентин Желязков Все права защищены