Черно-бяло...

Някъде край бреговете на океана,

в близост до старинен фар

до вълни изплетени от морска пяна

имаше луксозен бар...

Бе истинско и чудно заведение.

Изтънчено. Прекрасно. В стил.

Вечерите бяха забавление,

не знае само..., който не е бил.

И в хладна вечер в бара до водата,

течеше щур и... луд купон.

Препълнен барът бе, до "козирката,"

но той така си бе и... по "закон".

Усмихнати лица, приятни хора,

пееха и вдигаха наздравици,

пиеха, танцуваха, говореха,

под погледа на...

черната красавица.

Единствената дама - чернокожа,

която в ъгъла седеше там сама,

в едно кресло от бяла кожа

и... с чаша със шампанско във ръка.

Тя тиха бе, едва забележима,

седеше в ъгъла, във тишина.

Красавица, наистина неустоима,

наблюдаваше купона в самота...

Във бара влезе важен господин.

Чаровен, но надменен, богаташ.

Във скъп костюм, небесно син,

за първи път... на този плаж.

- Барман, искам да почерпя всички!

Жени, деца, високи, ниски,

и нека във ръцете им еднички -

да има чаши пълни със уиски!

Направете го, бутилки не щадете,

но имам само мъничка молба:

Какво и да става - запомнете!

Нищичко...

За черната жена!

Уискито привършило на бара,

купонът разцъфтял, като заря,

а черната повдигнала наздравица

и... казала усмихната:

"Благодаря!"

Погледнал я свирепо "джентълмена",

по-кисел бил от вино ланско.

- Не може никой да се подиграва с мене!

За всеки от най-скъпото шампанско!

Но каквото и за става запомни -

както бе преди, ще е сега -

нека всеки тук се весели,

но... не и...

чернокожата жена!

Как се е озовала тази тук?!

Сред Рая на нормални светски хора,

отпадък на човешкият боклук,

че чак се осмелява да говори?!

Да пият всички - черпя аз,

без притеснения и без вина,

пийте, пейте до екстаз...

Напук на черната жена!

От ъгъла го гледаше красавица,

а той едва от злоба не умря,

тя вдигна чаша за наздравица

и отново, каза му:

"Благодаря!"

- Барман, тази тук да не е луда?!

Аз черпя всички, а иди я разбери?

Показвам ѝ, че нищичко не струва,

а тя... усмихнато благодари?!

Ето, давам ти аз още стотник

и искам някой тук да я разкара!

- Не мога, господине.

Аз...

просто съм... работник,

а тя...

е собственик на бара!...