9 дек. 2011 г., 09:41

Черно цвете

724 0 1


Черно цвете

Кадрите от филма се сменят
и сякаш прилеп трепва с крила.
Двама влюбени в залата на съседни места
са се хванали за ръка.

Тъмно е като в пещера.
Наоколо виждам едва.

Аз гледам навсякъде,
но не във екрана.
Защото в тъмното мога да бъда навсякъде,
но не на екрана.

А филмът е глупав,
по-скучен би бил от оживял сталактит.
Разглеждам хората, които не мислят така
и следят действието с отворена уста.

Двамата влюбени мътят драконови яйца.
Ноктите им са орлови, имат жълти очи и нямат лица.
А във косите им очертават се сенките на черни цветя.
Поне на мен иска ми се да бъде така, но аз не съм режисьор,

аз съм зрител.
И не знам какво е любов,
аз съм никой.
Само нищото ме обича,
но не харесвам брюнетки,
дори да са по-красиви от най-черното цвете.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ендо Браунстоун Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...