Черно цвете

Кадрите от филма се сменят
и сякаш прилеп трепва с крила.
Двама влюбени в залата на съседни места
са се хванали за ръка.

Тъмно е като в пещера.
Наоколо виждам едва.

Аз гледам навсякъде,
но не във екрана.
Защото в тъмното мога да бъда навсякъде,
но не на екрана.

А филмът е глупав,
по-скучен би бил от оживял сталактит.
Разглеждам хората, които не мислят така
и следят действието с отворена уста.

Двамата влюбени мътят драконови яйца.
Ноктите им са орлови, имат жълти очи и нямат лица.
А във косите им очертават се сенките на черни цветя.
Поне на мен иска ми се да бъде така, но аз не съм режисьор,

аз съм зрител.
И не знам какво е любов,
аз съм никой.
Само нищото ме обича,
но не харесвам брюнетки,
дори да са по-красиви от най-черното цвете.