16 авг. 2007 г., 10:42

Черно и бяло 

  Поэзия
552 0 15
Пред мен е черно-белия телевизор.
Черно-бяло е всичко в мен.
Тъгата и добротата се преплитат,
както в живота на всеки човек.
Но днес съм изпълнена с тъга,
накара ме да страдам за теб.
С последни сили викам добротата,
но тя не идва, а бяга от мен.
Вече всичко в мен е черно.
Бялото изпари се на мига,
когато разбрах, че ти си с нея
и занапред тя ще е твоята жена.
И мъката се стовари върху мен,
с клещи притиска моето сърце.
Не мога да живея без теб,
чувствам се като непотребно дете.
И летя безволна и безкрила,
кого ли търся сега?
Търся теб! Искам да те има,
за да заличиш черното в моята душа.


                                                              

                             Този стих е от първите ми, когато си мислех, че ако не съм с човека,                                                                   когото харесвам, ще умра!
                             Е, не стана точно така:)   
                             Винаги трябва да гледаме напред!!!

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??