Пред мен е черно-белия телевизор. Черно-бяло е всичко в мен. Тъгата и добротата се преплитат, както в живота на всеки човек. Но днес съм изпълнена с тъга, накара ме да страдам за теб. С последни сили викам добротата, но тя не идва, а бяга от мен. Вече всичко в мен е черно. Бялото изпари се на мига, когато разбрах, че ти си с нея и занапред тя ще е твоята жена. И мъката се стовари върху мен, с клещи притиска моето сърце. Не мога да живея без теб, чувствам се като непотребно дете. И летя безволна и безкрила, кого ли търся сега? Търся теб! Искам да те има, за да заличиш черното в моята душа.
Този стих е от първите ми, когато си мислех, че ако не съм с човека, когото харесвам, ще умра! Е, не стана точно така:) Винаги трябва да гледаме напред!!!
Така е, Вани, трябва да се гледа само напред! И аз така съм си мислила в началото, че ако не съм с първата любов, няма да има друга след нея. Но не е така. И Слава Богу Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави Иве и Цвети!