Aug 16, 2007, 10:42 AM

Черно и бяло

  Poetry
678 0 15
Пред мен е черно-белия телевизор.
Черно-бяло е всичко в мен.
Тъгата и добротата се преплитат,
както в живота на всеки човек.
Но днес съм изпълнена с тъга,
накара ме да страдам за теб.
С последни сили викам добротата,
но тя не идва, а бяга от мен.
Вече всичко в мен е черно.
Бялото изпари се на мига,
когато разбрах, че ти си с нея
и занапред тя ще е твоята жена.
И мъката се стовари върху мен,
с клещи притиска моето сърце.
Не мога да живея без теб,
чувствам се като непотребно дете.
И летя безволна и безкрила,
кого ли търся сега?
Търся теб! Искам да те има,
за да заличиш черното в моята душа.


                                                              

                             Този стих е от първите ми, когато си мислех, че ако не съм с човека,                                                                   когото харесвам, ще умра!
                             Е, не стана точно така:)   
                             Винаги трябва да гледаме напред!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...