Aug 16, 2007, 10:42 AM

Черно и бяло

  Poetry
677 0 15
Пред мен е черно-белия телевизор.
Черно-бяло е всичко в мен.
Тъгата и добротата се преплитат,
както в живота на всеки човек.
Но днес съм изпълнена с тъга,
накара ме да страдам за теб.
С последни сили викам добротата,
но тя не идва, а бяга от мен.
Вече всичко в мен е черно.
Бялото изпари се на мига,
когато разбрах, че ти си с нея
и занапред тя ще е твоята жена.
И мъката се стовари върху мен,
с клещи притиска моето сърце.
Не мога да живея без теб,
чувствам се като непотребно дете.
И летя безволна и безкрила,
кого ли търся сега?
Търся теб! Искам да те има,
за да заличиш черното в моята душа.


                                                              

                             Този стих е от първите ми, когато си мислех, че ако не съм с човека,                                                                   когото харесвам, ще умра!
                             Е, не стана точно така:)   
                             Винаги трябва да гледаме напред!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...