14 мая 2007 г., 09:52

Черно зазоряване *

Поэзия

777 0 9

Черна сянка вътре ми прибягна
и очите ми със сълзи се наляха.
Рано ли те срещнах, че побягна?
Чувствам се безпомощна и плаха,
уморена, грешна, ала не измамна.
Вярвам - някъде ще ме изчакаш,
но дали така ще съм потребна?
Ето, съмва се, ти пак си тръгваш,
черното, мастиленото ме попива.
Искам да те спра, да ти извикам...
Глас не ми остана от провикване.
Колко още? Много ще те викам.
Въздухът тежи, гризе... души ме...
Опустях, превърнах се в разпитване.
Рано ли те срещнах, че не взе ме,
или късно бе, да има тръгване?...

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Светле, налага се понякога,
нали знаеш, солта в живота.

Поздрав и усмивка за теб.

2007-05-18T13:49:41+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Хубаво, но тъжно!!!

2007-05-17T01:55:52+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря ви Вероника, Таня и Петя.
Тъжно е, тя е тъжна, сигурно така трябва.

Ангар, не искам да се притесняваш
ще се намерят щом иска го сърцето.
За коментара - благодаря получаваш
ти усмивка ми извикваш на лицето.

Ани, усмихнах се, чак се озъбих, виж ме
Благодаря ти Христо, благодаря и на теб Гали.

Поздрав и усмивка за всеки от вас.

2007-05-15T09:59:17+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Браво!!!Тъжно пак
Но много ми хареса...

2007-05-14T22:11:48+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Ани!!!
Поздрави!!!

2007-05-14T14:50:13+03:00