Черно зазоряване *
Черна сянка вътре ми прибягна
и очите ми със сълзи се наляха.
Рано ли те срещнах, че побягна?
Чувствам се безпомощна и плаха,
уморена, грешна, ала не измамна.
Вярвам - някъде ще ме изчакаш,
но дали така ще съм потребна?
Ето, съмва се, ти пак си тръгваш,
черното, мастиленото ме попива.
Искам да те спра, да ти извикам...
Глас не ми остана от провикване.
Колко още? Много ще те викам.
Въздухът тежи, гризе... души ме...
Опустях, превърнах се в разпитване.
Рано ли те срещнах, че не взе ме,
или късно бе, да има тръгване?...
2007
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво, но тъжно!!!
-
Благодаря ви Вероника, Таня и Петя.
Тъжно е, тя е тъжна, сигурно така трябва.
Ангар, не искам да се притесняваш
ще се намерят щом иска го сърцето.
За коментара - благодаря получаваш
ти усмивка ми извикваш на лицето.
Ани, усмихнах се, чак се озъбих, виж ме
Благодаря ти Христо, благодаря и на теб Гали.
Поздрав и усмивка за всеки от вас. -
Браво!!!Тъжно пак
Но много ми хареса... -
Много хубав стих, Ани!!!
Поздрави!!! -
Много е хубаво, Ани!
Поздрави!
Усмихни се! Пиша ти шестица -
Тъмна сянка и във мене ляга:
кой от твоята любов ще бяга?
Някой неразвит? Или обратен?
Някой само да те дразни пратен?
Или, любовта ти неразбрали,
дремят в него, първи сън заспали,
"на любовта му белите цветя"?
Запита ли го?
Той какво ти каза?
А ти пък по какво го набеляза?
Дали не иска за монах да се подстриже?
Изобщо, Етчи, днес си ми голяма грижа! -
Тъжно, но...ми хареса!
Поздрави, Етчи! -
Тъжно е,но сигурно така трябва!
Хареса ми много!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
нали знаеш, солта в живота.
Поздрав и усмивка за теб.