Черта
Идиот такъв, нещастник, педераст...
Отблъсна ме. Защо сега ти пука?
На точки ме наряза с твърдо: "Пас.",
от ужас, да не би да сгазим лука.
Оставих те. Забравих, че си бил...
А ти сега какво ми се палячиш
с "тъгата" на разплакан крокодил -
с ред стихове, с ред сълзи ме палачиш?
Раздялата е, казват, малка смърт.
Черта. От нея тръгват две посоки.
И колкото през времето вървят,
е бездната от стъпки по-дълбока.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
