Идиот такъв, нещастник, педераст...
Отблъсна ме. Защо сега ти пука?
На точки ме наряза с твърдо: "Пас.",
от ужас, да не би да сгазим лука.
Оставих те. Забравих, че си бил...
А ти сега какво ми се палячиш
с "тъгата" на разплакан крокодил -
с ред стихове, с ред сълзи ме палачиш?
Раздялата е, казват, малка смърт.
Черта. От нея тръгват две посоки.
И колкото през времето вървят,
е бездната от стъпки по-дълбока.
© Гергана Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
