Feb 10, 2010, 11:24 PM

Черта

  Poetry » Other
1.1K 1 8

Идиот такъв, нещастник, педераст...

Отблъсна ме. Защо сега ти пука?

На точки ме наряза с твърдо: "Пас.",

от ужас, да не би да сгазим лука.

 

Оставих те. Забравих, че си бил...

А ти сега какво ми се палячиш

с "тъгата" на разплакан крокодил -

с ред стихове, с ред сълзи ме палачиш?

 

Раздялата е, казват, малка смърт.

Черта. От нея тръгват две посоки.

И колкото през времето вървят,

е бездната от стъпки по-дълбока.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...