16 февр. 2016 г., 20:46

Червена роза

862 0 2

Червена роза

 

 

До вчера не вярвах,

че някой ще се влюби в мене.

Криех се. И внимавах.

Пазех си мойте рамене.

 

Не пусках нищо и никой

Мойта стряха да разбутва.

Лежах си нощем в покой,

Но започна да се срутва...

 

Денят ми светъл и съня

Започна мъчно да замлъква.

Онова пламъче в жарта

Се скри...и взе да мръква...

 

Но една червена роза

Обърна пътя ми суров.

Любов с нескрита доза,

И едно сърце без покров...

 

Протегна то длани широки,

Към две студени ръце.

Усмихна се и тихо ми рече:

„Обичам Ви, госпожице!“.

 

На Калоян, 11.02.2016г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© l.panterrra Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...