16 февр. 2016 г., 20:46

Червена роза

860 0 2

Червена роза

 

 

До вчера не вярвах,

че някой ще се влюби в мене.

Криех се. И внимавах.

Пазех си мойте рамене.

 

Не пусках нищо и никой

Мойта стряха да разбутва.

Лежах си нощем в покой,

Но започна да се срутва...

 

Денят ми светъл и съня

Започна мъчно да замлъква.

Онова пламъче в жарта

Се скри...и взе да мръква...

 

Но една червена роза

Обърна пътя ми суров.

Любов с нескрита доза,

И едно сърце без покров...

 

Протегна то длани широки,

Към две студени ръце.

Усмихна се и тихо ми рече:

„Обичам Ви, госпожице!“.

 

На Калоян, 11.02.2016г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© l.panterrra Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...