Червена роза
Червена роза
До вчера не вярвах,
че някой ще се влюби в мене.
Криех се. И внимавах.
Пазех си мойте рамене.
Не пусках нищо и никой
Мойта стряха да разбутва.
Лежах си нощем в покой,
Но започна да се срутва...
Денят ми светъл и съня
Започна мъчно да замлъква.
Онова пламъче в жарта
Се скри...и взе да мръква...
Но една червена роза
Обърна пътя ми суров.
Любов с нескрита доза,
И едно сърце без покров...
Протегна то длани широки,
Към две студени ръце.
Усмихна се и тихо ми рече:
„Обичам Ви, госпожице!“.
На Калоян, 11.02.2016г.
© l.panterrra All rights reserved.
Благодарности!
