26 мая 2019 г., 18:05

Червени Сърца

695 0 1

                  Червени Сърца

 

Няма купа, няма титла но няма и тишина,

смели сме, силни сме, ние сме Червени сърца!

Още от дете ЦСКА запали нашето сърце,

и огъня гори в мен, гори и в моето дете!

 

Сами срещу всички и отново сме до върха,

до  отбора,до червените футболисти на ЦСКА!

С червено знаме, с шалчета заедно в ръка,

заедно сме на стадиона, аз и моите деца!

 

Взеха ни пак купата, но тя остана в нас,

борихме се за нея всеки ден и всеки час.

Взеха я превзеха я пак на всяка цена,

а това е само спорт, футбол, само една игра?!

 

Какво да кажа пак, отново на мойте деца,

кое е сега честно и кое не е в тази игра!

А те гледат, виждат, разбират вече и сами,

вярваме че накрая любимия ЦСКА ще победи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...