May 26, 2019, 6:05 PM

Червени Сърца

  Poetry » Love
699 0 1

                  Червени Сърца

 

Няма купа, няма титла но няма и тишина,

смели сме, силни сме, ние сме Червени сърца!

Още от дете ЦСКА запали нашето сърце,

и огъня гори в мен, гори и в моето дете!

 

Сами срещу всички и отново сме до върха,

до  отбора,до червените футболисти на ЦСКА!

С червено знаме, с шалчета заедно в ръка,

заедно сме на стадиона, аз и моите деца!

 

Взеха ни пак купата, но тя остана в нас,

борихме се за нея всеки ден и всеки час.

Взеха я превзеха я пак на всяка цена,

а това е само спорт, футбол, само една игра?!

 

Какво да кажа пак, отново на мойте деца,

кое е сега честно и кое не е в тази игра!

А те гледат, виждат, разбират вече и сами,

вярваме че накрая любимия ЦСКА ще победи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....