...Червено...
Червената ми рокля ще прозира
с цвят на вино. В устните - тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва.
И стъпалата ми - почервенели,
(трънясала - пътеката след тебе)
на луната в сянката разлели се...
В червено.
И изсъхват побелели.
Не късай от устата ми лалетата,
рано е за летен тъжнобер!
Под роклята прозира ми червеното,
а Факли пламват в двете ми ръце!
Червена съм през пролетта -
узрявам,
плодът ми цял е
(нямаш даже резен...)
Гоня лунни сенки боса;
Наранявам...
... А изгорелите
броя наесен.
с цвят на вино. В устните - тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва.
И стъпалата ми - почервенели,
(трънясала - пътеката след тебе)
на луната в сянката разлели се...
В червено.
И изсъхват побелели.
Не късай от устата ми лалетата,
рано е за летен тъжнобер!
Под роклята прозира ми червеното,
а Факли пламват в двете ми ръце!
Червена съм през пролетта -
узрявам,
плодът ми цял е
(нямаш даже резен...)
Гоня лунни сенки боса;
Наранявам...
... А изгорелите
броя наесен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
