24 янв. 2014 г., 16:15

Червено

492 0 0

Цветът на розите,
цветът на кръвта.
Цвета на страстта,
която идва като приливна вълна.
Цветът на сърцето ми,
нарисуван от теб.
Цветът, който никога няма да видиш
върху мен, каквото и да правя аз.
Цветът на устните ù
и на следите, които оставя по кожата ти с тях.
Цветът на първородния грях.
Цвета, който усещам толкова истински, че боли.
Цвета на мойте неизречени думи.
Цвета на роклята ù, когато в кръг се завърти,
цвета на бузите ти, когато я погледнеш ти.
Цвета, който крия, когато
се разлее по мен като прилива.
Но това не е цвета, който ми казва, че
не мога да бъда с теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Желязкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...