Jan 24, 2014, 4:15 PM

Червено

  Poetry » Love
490 0 0

Цветът на розите,
цветът на кръвта.
Цвета на страстта,
която идва като приливна вълна.
Цветът на сърцето ми,
нарисуван от теб.
Цветът, който никога няма да видиш
върху мен, каквото и да правя аз.
Цветът на устните ù
и на следите, които оставя по кожата ти с тях.
Цветът на първородния грях.
Цвета, който усещам толкова истински, че боли.
Цвета на мойте неизречени думи.
Цвета на роклята ù, когато в кръг се завърти,
цвета на бузите ти, когато я погледнеш ти.
Цвета, който крия, когато
се разлее по мен като прилива.
Но това не е цвета, който ми казва, че
не мога да бъда с теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....