24.01.2014 г., 16:15

Червено

491 0 0

Цветът на розите,
цветът на кръвта.
Цвета на страстта,
която идва като приливна вълна.
Цветът на сърцето ми,
нарисуван от теб.
Цветът, който никога няма да видиш
върху мен, каквото и да правя аз.
Цветът на устните ù
и на следите, които оставя по кожата ти с тях.
Цветът на първородния грях.
Цвета, който усещам толкова истински, че боли.
Цвета на мойте неизречени думи.
Цвета на роклята ù, когато в кръг се завърти,
цвета на бузите ти, когато я погледнеш ти.
Цвета, който крия, когато
се разлее по мен като прилива.
Но това не е цвета, който ми казва, че
не мога да бъда с теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...