5 дек. 2009 г., 00:53

Червено и детелина

1.1K 0 1

Тишина. И въздишка,

отронена като ябълков цвят.

Самота. И предчувствие за неутолима страст...

За теб откъснах четирилистна детелина

и знам - намерих вечната любов!

Къде си ти?

Душата ми е чисто огледало,

в което се оглеждаш ти.

И, взела кръста си, ще тръгна боса

към любовта, от която

                                        винаги боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И,взела кръста си,ще тръгна боса
    към любовта,от която
    винаги боли!"
    Супер силни стихове..Поздрави.. (6 от мен)

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...