5 дек. 2009 г., 00:53

Червено и детелина

1.1K 0 1

Тишина. И въздишка,

отронена като ябълков цвят.

Самота. И предчувствие за неутолима страст...

За теб откъснах четирилистна детелина

и знам - намерих вечната любов!

Къде си ти?

Душата ми е чисто огледало,

в което се оглеждаш ти.

И, взела кръста си, ще тръгна боса

към любовта, от която

                                        винаги боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И,взела кръста си,ще тръгна боса
    към любовта,от която
    винаги боли!"
    Супер силни стихове..Поздрави.. (6 от мен)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...