5.12.2009 г., 0:53

Червено и детелина

1.1K 0 1

Тишина. И въздишка,

отронена като ябълков цвят.

Самота. И предчувствие за неутолима страст...

За теб откъснах четирилистна детелина

и знам - намерих вечната любов!

Къде си ти?

Душата ми е чисто огледало,

в което се оглеждаш ти.

И, взела кръста си, ще тръгна боса

към любовта, от която

                                        винаги боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И,взела кръста си,ще тръгна боса
    към любовта,от която
    винаги боли!"
    Супер силни стихове..Поздрави.. (6 от мен)

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...