Dec 5, 2009, 12:53 AM

Червено и детелина

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Тишина. И въздишка,

отронена като ябълков цвят.

Самота. И предчувствие за неутолима страст...

За теб откъснах четирилистна детелина

и знам - намерих вечната любов!

Къде си ти?

Душата ми е чисто огледало,

в което се оглеждаш ти.

И, взела кръста си, ще тръгна боса

към любовта, от която

                                        винаги боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леа All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И,взела кръста си,ще тръгна боса
    към любовта,от която
    винаги боли!"
    Супер силни стихове..Поздрави.. (6 от мен)

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...