Интимна вечер със червено вино,
интимното червено е, нали?
Запалва блясък във очите обозримо,
и аз не зная ти ли си, или не си.
Червено вино, в чаши от омая,
във формата на страст облечена в сатен.
Червено вино, знам това е края,
на дните ми попаднала във плен.
И някак си, вкуса му ме превзема,
играе си със мене призори,
и може би, когато трябва да ме вземе,
напуска ме, попадайки във вчерашни следи.
И някак аромата покорява
и разума приспива призори,
и няма я поредната размяна,
която виното не ще прости...
Червено вино, трапчиво и стаено,
опиянява ни от слънце обсебено
и търси истината ни във градуса потаен,
и търси истината на прозрачността,
в мига безкраен...
© Силвия Все права защищены