Dec 25, 2007, 12:38 PM

Червено вино

  Poetry » Love
1.7K 0 15

Интимна  вечер  със  червено  вино,

интимното  червено  е,  нали?

Запалва  блясък  във  очите  обозримо,

и  аз  не  зная  ти  ли   си,  или  не  си.

 

 

Червено  вино,  в  чаши  от  омая,

във  формата  на  страст  облечена  в  сатен.

Червено  вино,  знам  това  е  края,

на  дните  ми  попаднала  във  плен.

 

 

И  някак  си,  вкуса  му  ме  превзема,

играе  си  със  мене  призори,

и  може  би,  когато  трябва  да  ме  вземе,

напуска  ме,  попадайки  във  вчерашни  следи.

 

 

И  някак  аромата  покорява

и  разума  приспива  призори,

и  няма  я  поредната  размяна,

която  виното  не  ще  прости...

 

 

Червено  вино,  трапчиво  и  стаено,

опиянява  ни  от  слънце  обсебено

и  търси  истината  ни  във  градуса  потаен,

и  търси  истината  на  прозрачността,

в  мига  безкраен...

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...