Dec 25, 2007, 12:38 PM

Червено вино

  Poetry » Love
1.7K 0 15

Интимна  вечер  със  червено  вино,

интимното  червено  е,  нали?

Запалва  блясък  във  очите  обозримо,

и  аз  не  зная  ти  ли   си,  или  не  си.

 

 

Червено  вино,  в  чаши  от  омая,

във  формата  на  страст  облечена  в  сатен.

Червено  вино,  знам  това  е  края,

на  дните  ми  попаднала  във  плен.

 

 

И  някак  си,  вкуса  му  ме  превзема,

играе  си  със  мене  призори,

и  може  би,  когато  трябва  да  ме  вземе,

напуска  ме,  попадайки  във  вчерашни  следи.

 

 

И  някак  аромата  покорява

и  разума  приспива  призори,

и  няма  я  поредната  размяна,

която  виното  не  ще  прости...

 

 

Червено  вино,  трапчиво  и  стаено,

опиянява  ни  от  слънце  обсебено

и  търси  истината  ни  във  градуса  потаен,

и  търси  истината  на  прозрачността,

в  мига  безкраен...

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...