Червенокосата
Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам.
Назад не се обръщам. Не обичам
да знам пред мен, какво ли се задава.
Един-единствен спомен само сричам:
"Я виж, червенокосата минава".
И пътят ми със тебе си остава
вълшебен. Ти така ме омагьоса,
че от желана фея, ме направи
вълшебница. Ала червенокоса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
Браво!
