Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам.
Назад не се обръщам. Не обичам
да знам пред мен, какво ли се задава.
Един-единствен спомен само сричам:
"Я виж, червенокосата минава".
И пътят ми със тебе си остава
вълшебен. Ти така ме омагьоса,
че от желана фея, ме направи
вълшебница. Ала червенокоса.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!