Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам.
Назад не се обръщам. Не обичам
да знам пред мен, какво ли се задава.
Един-единствен спомен само сричам:
"Я виж, червенокосата минава".
И пътят ми със тебе си остава
вълшебен. Ти така ме омагьоса,
че от желана фея, ме направи
вълшебница. Ала червенокоса.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!