Червенокосата
Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам.
Назад не се обръщам. Не обичам
да знам пред мен, какво ли се задава.
Един-единствен спомен само сричам:
"Я виж, червенокосата минава".
И пътят ми със тебе си остава
вълшебен. Ти така ме омагьоса,
че от желана фея, ме направи
вълшебница. Ала червенокоса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
Браво!
