18 июн. 2008 г., 11:02

chery at 12

676 0 7
все засича
скапаната запалка чес
и клечките са мокри мамка му
шибаният дъжд не спря сто години да вали
подгизна ми мълчанието
разпадна се на съставни части сърце
кучките не спряха да вият по вятъра
само да му видят очите
и скачат като побеснели
спира от време на време пред вратата ми
да плаче
а аз му милвам косите и измръзвам пустиня
кво знаеш за пустините чес
освен че са вътрешноконтинентални
с много сух климат
и почти бели на цвят
вземи изхвърли тая барета
не понасям червено
нито дъжд в четвъртък
нито вятър
я по-добре извади картите
и ме научи да играя канаста
отивам до спирката за запалка
а ако завият кучките отново
ги застреляй

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много хубаво...
  • Баси, колко яко!!!

    Ave

    P.S. Раздавай...
  • "подгизна ми мълчанието"

    скапаната запалка най-после запали...
  • е... !... причината за препарирането ми пред монитора беше изцяло твоя, ЗорницЕ!

    ..толкова яко - че думите вече ги няма!

    най-якото ти, честно!
    мога и ще си го чета всеки ден, поне в следващите няколко сезона.
    и след това...

    "кво знаеш за пустините чес..."

    ...!
  • посмя да го оставиш при кучките...
    обичам жени при които кучкарите плачат...


    достдвяш ни удоволствието от изгледан филм, за 30 секунди...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...