Jun 18, 2008, 11:02 AM

chery at 12

Poetry » Blank verse

680 0 7

все засича
скапаната запалка чес
и клечките са мокри мамка му
шибаният дъжд не спря сто години да вали
подгизна ми мълчанието
разпадна се на съставни части сърце
кучките не спряха да вият по вятъра
само да му видят очите
и скачат като побеснели
спира от време на време пред вратата ми
да плаче
а аз му милвам косите и измръзвам пустиня
кво знаеш за пустините чес
освен че са вътрешноконтинентални
с много сух климат
и почти бели на цвят
вземи изхвърли тая барета
не понасям червено
нито дъжд в четвъртък
нито вятър
я по-добре извади картите
и ме научи да играя канаста
отивам до спирката за запалка
а ако завият кучките отново
ги застреляй

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisito (Силвия Йорданова)

много хубаво...

2008-06-26T13:20:00+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Баси, колко яко!!!

Ave

P.S. Раздавай...

2008-06-18T15:22:03+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"подгизна ми мълчанието"

скапаната запалка най-после запали...

2008-06-18T14:50:55+03:00
gerrda (Геновева Христова)

е... !... причината за препарирането ми пред монитора беше изцяло твоя, ЗорницЕ!

..толкова яко - че думите вече ги няма!

най-якото ти, честно!
мога и ще си го чета всеки ден, поне в следващите няколко сезона.
и след това...

"кво знаеш за пустините чес..."

...!

2008-06-18T14:15:08+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

посмя да го оставиш при кучките...
обичам жени при които кучкарите плачат...

достдвяш ни удоволствието от изгледан филм, за 30 секунди...

2008-06-18T11:48:56+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0