За съжаление, нямам вече това,
което от мен все още жадуваш...
Мълчаната вода и свежите слова
в недрата ми бълбукат; и будува
душата ми, щом стъпките ти чува!
Пресъхва изворът на ония дни,
когато с жаден трепет утолявах
устните ти! Любовта ни промени:
днес споменът безмълвен остава,
щом чуя стъпките ти да отминават...
Заб. на автора
Стихотворението се посвещава на ...