9 нояб. 2023 г., 11:28  

Чешма

574 6 13

За съжаление, нямам вече това, 

което от мен все още жадуваш...

Мълчаната вода и свежите слова

в недрата ми бълбукат; и будува

душата ми, щом стъпките ти чува!

Пресъхва изворът на ония дни, 

когато с жаден трепет утолявах

устните ти! Любовта ни промени:

днес споменът безмълвен остава,

щом чуя стъпките ти да отминават...

 

 

 

Заб. на автора 

Стихотворението се посвещава на 

легендарните Гергана и Никола,чиято 

любов е повод за написването на поемата 

"Изворът на Белоногата" от П. Р. Славейков 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...