Nov 9, 2023, 11:28 AM  

Чешма

  Poetry » Love
572 6 13

За съжаление, нямам вече това, 

което от мен все още жадуваш...

Мълчаната вода и свежите слова

в недрата ми бълбукат; и будува

душата ми, щом стъпките ти чува!

Пресъхва изворът на ония дни, 

когато с жаден трепет утолявах

устните ти! Любовта ни промени:

днес споменът безмълвен остава,

щом чуя стъпките ти да отминават...

 

 

 

Заб. на автора 

Стихотворението се посвещава на 

легендарните Гергана и Никола,чиято 

любов е повод за написването на поемата 

"Изворът на Белоногата" от П. Р. Славейков 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...