9.11.2023 г., 11:28 ч.  

Чешма 

  Поезия » Любовна
305 6 13

За съжаление, нямам вече това, 

което от мен все още жадуваш...

Мълчаната вода и свежите слова

в недрата ми бълбукат; и будува

душата ми, щом стъпките ти чува!

Пресъхва изворът на ония дни, 

когато с жаден трепет утолявах

устните ти! Любовта ни промени:

днес споменът безмълвен остава,

щом чуя стъпките ти да отминават...

 

 

 

Заб. на автора 

Стихотворението се посвещава на 

легендарните Гергана и Никола,чиято 

любов е повод за написването на поемата 

"Изворът на Белоногата" от П. Р. Славейков 

 

 

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Довереница!
  • Мълчаната вода бълбука в рими...
  • Благодаря за коментара и оценката, Даниела!
  • Спомен за любов, тъга от любов.... във всичко е тя, любовта! Дори когато я изгубим, чувството остава да топли. Красив стих, Стойчо, поздравявам те!
  • Благодаря за коментара и оценката, Бела!
    Мисля че е симбиоза:едното не променя другото, взаимно се допълват и обогатяват с розови флуиди...🙏
  • Благодаря за коментара,Пепи!🙏
    Благодаря за Любими, Констанс!🙏
  • Безмълвно, казано е всичко.
    Поздравления!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!🙏
  • Невероятен финал на един много красив стих, Стойчо.
    Поздравявам те!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Ана,Ники и Жени!
    Така е...за съжаление.
    Споделям мнението си, макар да не ангажирам мнението ви:и все пак тъгата съществува, за да разбера какво е радостта!Всъщност може ли да очарова един "Реквием" на Моцарт или този на Верди макар,че са траурна музика?
    Когато "Лунната соната" на Бетовен,както и "Ода на радостта",които са две различни настроения също са осезателно очарователни.
  • Какви стихове ражда тъгата...
  • Много е хубаво, Стойчо!
  • Хубаво е, Стойчо, ала и някак тъжно, носталгично! Приеми поздрави!
Предложения
: ??:??