9.11.2023 г., 11:28  

Чешма

570 6 13

За съжаление, нямам вече това, 

което от мен все още жадуваш...

Мълчаната вода и свежите слова

в недрата ми бълбукат; и будува

душата ми, щом стъпките ти чува!

Пресъхва изворът на ония дни, 

когато с жаден трепет утолявах

устните ти! Любовта ни промени:

днес споменът безмълвен остава,

щом чуя стъпките ти да отминават...

 

 

 

Заб. на автора 

Стихотворението се посвещава на 

легендарните Гергана и Никола,чиято 

любов е повод за написването на поемата 

"Изворът на Белоногата" от П. Р. Славейков 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...