22 мар. 2011 г., 10:12

Честита Първа Пролет!

1.5K 0 0

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!

 

1.

 

И сякаш от Луната паднаха търкулнати

и хукнаха на воля пролетни вихрушки.

Учудено Зорницата ги гледа,

поспряла се над боровия връх.

Раздялата с нощта и зимата,

преминала в нерадостния дъх на самотата,

ще трае само кратък миг –

ще мигне и ще плесне с бели длани

задъханият, весел ден

в незащитеното пространство на сърцата ни.

Вихрушките лудуват и насмитат

далече мрака и студа.

И в екота им преминаващ през зората

вървя в запролетената гора –

вървя и в шепата си топла пазя

танцуващия пламък на доброто.

 

 

2.

 

С варак напръска дрянът зимния пейзаж,

а по земята падна с весел звън

росата на разцъфнали кокичета

и капки вечност разпиляха от небето

ухаещите теменужки

край храстите в тревите.

По припеци и минзухарите протриха длани,

запалиха  сърцата на ливадите

с недоукрепналите огънчета на живота.


 

 

 



 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...