ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!
1.
И сякаш от Луната паднаха търкулнати
и хукнаха на воля пролетни вихрушки.
Учудено Зорницата ги гледа,
поспряла се над боровия връх.
Раздялата с нощта и зимата,
преминала в нерадостния дъх на самотата,
ще трае само кратък миг –
ще мигне и ще плесне с бели длани
задъханият, весел ден
в незащитеното пространство на сърцата ни.
Вихрушките лудуват и насмитат
далече мрака и студа.
И в екота им преминаващ през зората
вървя в запролетената гора –
вървя и в шепата си топла пазя
танцуващия пламък на доброто.
2.
С варак напръска дрянът зимния пейзаж,
а по земята падна с весел звън
росата на разцъфнали кокичета
и капки вечност разпиляха от небето
ухаещите теменужки
край храстите в тревите.
По припеци и минзухарите протриха длани,
запалиха сърцата на ливадите
с недоукрепналите огънчета на живота.
© Иван Хаджидимитров Всички права запазени