5 авг. 2008 г., 17:08

Честно сърце

1.4K 1 35
                                                                         посветено на единствения ми приятел
                                                                            в този и всички следващи животи...
Ако всички посочат те с пръст
и ти лепнат "персона нон грата"...
Ако в миг те зачеркнат накръст,
шамаросат те с- вън от играта...

Ако с тежки куршумни слова
първо в упор в сърцето ти стрелят,
а тепърва след туй за вина
сто хармана за факти вършеят...

Ако огън под теб накладат
и скандират: "Предател! Предател!"
Аз ще викна пред целия Свят:
- Долу лапи от моя приятел!

Ще застана отпред като щит,
с гръд от всякакви рани покрита,
който стиска му и е навит-
нека пробва да драсне кибрита...

Ще убивам със голи ръце
всеки жаден за мъст нападател,
за да видят как честно сърце
мре с достойнство за своя приятел...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки трябва да има такъв приятел като теб!!!
    Радвам се, че се запознахме!!! Възхищавам ти се!!!
  • Нали знаеш онова :-"Когато изглежда, че няма надежда.....". Сега вече зная, че надежда има, докато има такива като теб.
  • - Долу лапи от моя приятел!

    Има надежда за света.
    Щом още могат да се чуят тези думи...

    благодаря ти,
    Риа!*
  • Чудно. Клиширани рими, сполучливо подредени. Радвам се, че прочетох!
    Поздрав!
  • С душата си го обичаш, Риа! Въплътила си я в този великолепен стих! Поздрави!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...