5.08.2008 г., 17:08

Честно сърце

1.4K 1 35
                                                                         посветено на единствения ми приятел
                                                                            в този и всички следващи животи...
Ако всички посочат те с пръст
и ти лепнат "персона нон грата"...
Ако в миг те зачеркнат накръст,
шамаросат те с- вън от играта...

Ако с тежки куршумни слова
първо в упор в сърцето ти стрелят,
а тепърва след туй за вина
сто хармана за факти вършеят...

Ако огън под теб накладат
и скандират: "Предател! Предател!"
Аз ще викна пред целия Свят:
- Долу лапи от моя приятел!

Ще застана отпред като щит,
с гръд от всякакви рани покрита,
който стиска му и е навит-
нека пробва да драсне кибрита...

Ще убивам със голи ръце
всеки жаден за мъст нападател,
за да видят как честно сърце
мре с достойнство за своя приятел...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки трябва да има такъв приятел като теб!!!
    Радвам се, че се запознахме!!! Възхищавам ти се!!!
  • Нали знаеш онова :-"Когато изглежда, че няма надежда.....". Сега вече зная, че надежда има, докато има такива като теб.
  • - Долу лапи от моя приятел!

    Има надежда за света.
    Щом още могат да се чуят тези думи...

    благодаря ти,
    Риа!*
  • Чудно. Клиширани рими, сполучливо подредени. Радвам се, че прочетох!
    Поздрав!
  • С душата си го обичаш, Риа! Въплътила си я в този великолепен стих! Поздрави!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...