1 июн. 2025 г., 07:15

Четеш ме

267 0 0

Четеш ме бързо - без усилие -

разгърнеш ли листата прашни

и пропити с толкова надежда.

Това една история за нас ли е,

сгушена под кориците изящни -

там две сърца ли се оглеждат?

 

Сред хилядите думи ти полягаш

върху мека почва от доверие

с поглед към безкрая на небето.

С ръцете си нагоре ти посягаш,

открекла се от всяко суеверие -

картина сътворило е за тебе то.

 

За теб всяка дума съм написал, 

дори преди да зная, че те има,

рисуващ две души в хармония.

Но в думите така съм се улисал -

изпуснах искрата ти неуловима

и сега перото ми отново гони я.

 

Не, не са изящни думи на поет,

дори не съм ги подредил добре

и в тези думи давя се понякога.

Друг път аз от радост съм обзет,

но едва ли друга ще ме разбере -

и като мен ще завърши епилога.

 

Страниците докато прелистваш,

аз разплитам дълга бяла нишка,

обилно напоена с мека светлина.

Разказ нашата история описващ,

лек и трепетен като от въздишка -

за мъж обичал истински една жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...