Четеш ме
Четеш ме бързо - без усилие -
разгърнеш ли листата прашни
и пропити с толкова надежда.
Това една история за нас ли е,
сгушена под кориците изящни -
там две сърца ли се оглеждат?
Сред хилядите думи ти полягаш
върху мека почва от доверие
с поглед към безкрая на небето.
С ръцете си нагоре ти посягаш,
открекла се от всяко суеверие -
картина сътворило е за тебе то.
За теб всяка дума съм написал,
дори преди да зная, че те има,
рисуващ две души в хармония.
Но в думите така съм се улисал -
изпуснах искрата ти неуловима
и сега перото ми отново гони я.
Не, не са изящни думи на поет,
дори не съм ги подредил добре
и в тези думи давя се понякога.
Друг път аз от радост съм обзет,
но едва ли друга ще ме разбере -
и като мен ще завърши епилога.
Страниците докато прелистваш,
аз разплитам дълга бяла нишка,
обилно напоена с мека светлина.
Разказ нашата история описващ,
лек и трепетен като от въздишка -
за мъж обичал истински една жена!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.