Четеш ме

Четеш ме бързо - без усилие -

разгърнеш ли листата прашни

и пропити с толкова надежда.

Това една история за нас ли е,

сгушена под кориците изящни -

там две сърца ли се оглеждат?

Сред хилядите думи ти полягаш

върху мека почва от доверие

с поглед към безкрая на небето.

С ръцете си нагоре ти посягаш,

открекла се от всяко суеверие -

картина сътворило е за тебе то.

За теб всяка дума съм написал, 

дори преди да зная, че те има,

рисуващ две души в хармония.

Но в думите така съм се улисал -

изпуснах искрата ти неуловима

и сега перото ми отново гони я.

Не, не са изящни думи на поет,

дори не съм ги подредил добре

и в тези думи давя се понякога.

Друг път аз от радост съм обзет,

но едва ли друга ще ме разбере -

и като мен ще завърши епилога.

Страниците докато прелистваш,

аз разплитам дълга бяла нишка,

обилно напоена с мека светлина.

Разказ нашата история описващ,

лек и трепетен като от въздишка -

за мъж обичал истински една жена!