17 июл. 2010 г., 10:01

Четете мойте песни

1K 0 9

Четете мойте песни

 

Понякога ми иде да захвърля всичко

и да затръшна пътната врата.

Да тръгна без багаж и без посока

и да не бързам да се връщам у дома.

 

Понякога ми иде да изтрия всичко,

да преобърна дните, да ги залича.

Да съм разумна - стига - и прилична,

на кой му трябвам тиха и добра?

 

Ще ви оставя да си сърбате попарата,

в пробита купичка, която ми поднесохте.

Животът не е изтъкан от делници,

в които утрото мъгливо и самотно е.

 

Ще си замина и не ще ви помня,

достатъчно пред всички коленичих.

Ако ви липсвам – потърсете ме,

но не у нас - четете мойте песни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
  • Благодаря, Сонче ок, Лео, вземам те
  • Стихотворението ми харесва Ади Поздравления . Но ти стои тук за да ни радваш
  • Радвам се, че ти е било интересно, Безжичен, заповядай отново Благодаря ти, Роси
  • Харесва ми написаното от теб, Ади! Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...