Чети ме, разлей се в морето ми
аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се, като пиян образ от огледало.
Създай тръпка на бездушни лица
и идвай в съня ми,
любящ и безгрижен
да те чуя в нощта.
Събуди спомени в мен и онези,
които имат по тялото белези.
Вземи нож и режи силно,
създай трепети и прави ни безсилни.
Хвани четки и рисувай това,
за което изгаряше наш'та душа.
Бъди полъх и повей ни натам,
където отлитаме честни без срам!
© Любов Никифорова Все права защищены